Постинг
27.06.2013 20:36 -
ДЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА И ТРАГЕДИЯТА НА МЛАДИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Европа е „най-доброто място за живеене в света“, заяви Германският канцлер Ангела Меркел преди няколко години, Всъщност, реалността е друга и е много далеч от твърденията на фрау Меркел. Доста по-прозорлив в прогнозите си се оказва шефът на Формула 1 Бърни Екълстоун - „Континентът ще остане едно добро място за туризъм, но нищо повече. Европа вече е част от миналото“.
Прилаганите от десетилетия „модерни“ и„научни“ похвати и безкрайните икономически и социални експерименти доведоха до тотален срив – не само в индустрията и финансите, а и в образованието и морала. Използваните в повечето европейски страни управленски „миксове“ между монетаризъм, марксизъм,кейнсианство и краен либерализъм доведоха до повсеместна деиндустриализация. През периода 2008- 2013 средногодишният спад на производстото в държавите от Европейския съюз е между3 и 4 %. За някой от членовете на съюза - Италия, Испания, Ирландия и Гърция този процент е в пъти по-висок. Всяка година в Европа затварят хиляди малки и големи фабрики. Цели отрасли, досега традиционни за Европа, станаха жертва на т.нар„аутсорсинг“ – прехвърляне на производството в други държави – най-вече в Китай и останалите страни от Източна Азия. Електроника и електротехника, черни и цветни метали, дрехи, обувки, производство на пластмаси – това са все отрасли,безвъзвратно загубени за европейския бизнес.
Идва ред и на поредната „гордост“ на Стария континент - автомобилната индустрия. През 2013 за първи път се очаква Китай да произведе повече автомобили от Европа – 19.9 млн. срещу 18.3 млн. При това последната цифра не е са само за държавите от ЕС. В това количество влизат и колите, произведени в Турция и Русия, които не са негови членове! От заводите в споменатите две държави през 2012 год. излязоха близо 3 млн. автомобили и производството там расте. Лесно е да сметне, че и по този показател ЕС ще изостане от Китай с близо 5 млн. по-малко произведени автомобили. През 1970год., преди времената на деиндустриализацията, над 50 % от новите коли в света излизат от конвейрите в Европа. През 2001 този процент е 35, а за 2013 се очаква от заводите на стария континент да излязат едва 20% от автомобилите. За сметка на това Европейските автомобилни компании продължават да инвестират в Китай. Даймлер Бенц смята да вложи в китайските си заводи над 3 млрд. Евро до2015 год.,а Фолксваген – близо 11 млрд. Евро. Така европейският бизнес развива източноазиатските икономики. Но чистата статистика не е най-страшния проблем.Най-страшно е това, което става с младите европейци, в резултат на споменатата деиндустриализация.
Експериментирането с всевъзможни„икономически“ теории и „хазартната“ игра на политиците с цели държави и общества доведе до едно абсолютно неясно бъдеще. Младите европейци все повече се различават от своите дядовци и бащи. Безработицата сред младежите до 25 год. всеки месец бележи нови и нови рекорди. Към началото на 2013 тя е средно 24 % за 17-те страни в Еврозоната.Печалните „рекорди“ принадлежат на Гърция и Испания – съответно 59 и 52 %. В резултат на деиндустриализацията, обърканите образователни системи и постоянната смяна на „моди“ и модели младото поколение на Европа се е превърнало в гротеска на онези европейци, които някога цивилизоваха света. Безработицата води до загуба на всякаква надежда и до пълна асоциализация на младите хора. Много от тях тотално са загубили трудовите си навици, а у други изобщо не са се формирали такива. Освен това расте и опасността от бедност на старини, защото младежите без доходи нямат възможност да се осигуряват.
Живот ден за ден, краен хедонизъм, култ към „лесните“ пари,ленивост, мързел, усещане за презадоволеност и оттам- за безнадеждност, сексуална разюзданост, вяра в химерично бързо забогатяване, трайно „потапяне“ в киберпространството и отделяне от реалността,отчужденост от обществото, употреба на алкохол и наркотици, увлечения по всякакви идоли, шамани и гурута- от Че Гевара....през „пряката демокрация“.... до Алмодовар, Лейди Гага и Томб Райдър....такова е „веруюто“ на повечето съвременни млади европейци. За всичко това са виновни недалновидните управници и техните „експертни съветници“ икономисти.
Съзиданието, като основно човешко задължение и достойнство, е останало забравено. Дори и амбициозните младежи се стремят да се реализират изучавайки специалности като мениджмънт, маркетинг, публична администрация и т.н. убедени, че вземайки магистърска степен по тези дисциплини най-бързо ще намерят реализация и по- важното- много по-лесно ще изкарват прехраната си.
Делът на изучаващите инженерни специалности постоянно намалява. Това не е случайно. 58 % от студентите във висшите технически училища на Великобритания се страхуват от професионалното си бъдеще.За Испания този процент е 87, а за Полша – 50! Дори в Германия – държавата с най-силна и „съхранена“ индустрия в ЕС 25 % от бъдещите инженери не виждат достойно професионално бъдеще, а 20 % виждат развитието си извън страната.
Духът на съзиданието е унищожен и в още едно отношение - младите хора все по-малко създават семейства, защото това би нарушило техния комфорт и би ги изправило пред нови отговорности, които те не искат да поемат. Стремежът към „невършене на нищо“ води и до една друга печална статистика – близо 48 % от европейците на възраст до 35 години продължават да живеят при родителите си, неспособни да поемат дори и отговорността да създадат собствен дом.
Затова и Европа застарява. Едва 13 % от нейните жители са на възраст под 30 години и този процент е силно завишен, тъй като се дължи до голяма степен на многобройната африканска и азиатска емигрантска общност, особено в страните от Еврозоната. Ако през 1960 средната възраст на европейците е била 31.5 години, днес тя е около 40. За сравнение – в Китай средната възраст е 33.2 год. а в Индия – 24.8!
Проблемите на младите европейци безспорно са тревожни и това се разбира от някой политици.Бившият председател на Европейската комисия Жак Делор,Германският канцлер Ангела Меркел и Президентът на Франция Франсоа Оланд вече заговориха за „изгубеното поколение“ и за неотложната нужда от спешни мерки за борба с младежката безработица. Само времето ще покаже дали това ще доведе до реални мерки или ще остане само политически послания!
Досегашните действия на политиците и „подопечните“ им научни и експертни институции ни карат да мислим, че трябва по-сериозна и по-дълбока промяна във вижданията за решаване на проблема. Пример – в края на ноември 2012 Българският институт за пазарна икономика публикува годишния си доклад, част от който са и „84 точки за икономически растеж“.В тези 84 точки никъде дори и не се споменават думите индустрия или индустриализация. За сметка на това има отделен раздел за т.нар. „електронно правителство“ и препоръки от рода на „въвеждане на възможността за плащане на всички държавни и общински такси и данъци през интернет“. Даваме този пример, за да подчертаем, че „нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено“! Крайно време е някой политици да поемат историческата отговорност и да заявят, че единствено реиндустриализацията ще реши проблемите на Европа. За тази цел, обаче тези политици трябва да сменят „съветниците“ си икономисти и да се обърнат към представителите на „технологичния елит“.Управниците трябва да работят и за възраждането и развитието на този елит чрез системата от висши технически училища.
При всяко положение е видно, че единствен изход е реиндустриализацията. Държавите в Европа, които запазиха по-голяма част от производствените си мощности –Германия,Австрия и Скандинавието най-малко страдат от безработица и от всички нейни последствия.Европа трябва да се „завърне в бъдещето“,връщайки се към миналото!
Прилаганите от десетилетия „модерни“ и„научни“ похвати и безкрайните икономически и социални експерименти доведоха до тотален срив – не само в индустрията и финансите, а и в образованието и морала. Използваните в повечето европейски страни управленски „миксове“ между монетаризъм, марксизъм,кейнсианство и краен либерализъм доведоха до повсеместна деиндустриализация. През периода 2008- 2013 средногодишният спад на производстото в държавите от Европейския съюз е между3 и 4 %. За някой от членовете на съюза - Италия, Испания, Ирландия и Гърция този процент е в пъти по-висок. Всяка година в Европа затварят хиляди малки и големи фабрики. Цели отрасли, досега традиционни за Европа, станаха жертва на т.нар„аутсорсинг“ – прехвърляне на производството в други държави – най-вече в Китай и останалите страни от Източна Азия. Електроника и електротехника, черни и цветни метали, дрехи, обувки, производство на пластмаси – това са все отрасли,безвъзвратно загубени за европейския бизнес.
Идва ред и на поредната „гордост“ на Стария континент - автомобилната индустрия. През 2013 за първи път се очаква Китай да произведе повече автомобили от Европа – 19.9 млн. срещу 18.3 млн. При това последната цифра не е са само за държавите от ЕС. В това количество влизат и колите, произведени в Турция и Русия, които не са негови членове! От заводите в споменатите две държави през 2012 год. излязоха близо 3 млн. автомобили и производството там расте. Лесно е да сметне, че и по този показател ЕС ще изостане от Китай с близо 5 млн. по-малко произведени автомобили. През 1970год., преди времената на деиндустриализацията, над 50 % от новите коли в света излизат от конвейрите в Европа. През 2001 този процент е 35, а за 2013 се очаква от заводите на стария континент да излязат едва 20% от автомобилите. За сметка на това Европейските автомобилни компании продължават да инвестират в Китай. Даймлер Бенц смята да вложи в китайските си заводи над 3 млрд. Евро до2015 год.,а Фолксваген – близо 11 млрд. Евро. Така европейският бизнес развива източноазиатските икономики. Но чистата статистика не е най-страшния проблем.Най-страшно е това, което става с младите европейци, в резултат на споменатата деиндустриализация.
Експериментирането с всевъзможни„икономически“ теории и „хазартната“ игра на политиците с цели държави и общества доведе до едно абсолютно неясно бъдеще. Младите европейци все повече се различават от своите дядовци и бащи. Безработицата сред младежите до 25 год. всеки месец бележи нови и нови рекорди. Към началото на 2013 тя е средно 24 % за 17-те страни в Еврозоната.Печалните „рекорди“ принадлежат на Гърция и Испания – съответно 59 и 52 %. В резултат на деиндустриализацията, обърканите образователни системи и постоянната смяна на „моди“ и модели младото поколение на Европа се е превърнало в гротеска на онези европейци, които някога цивилизоваха света. Безработицата води до загуба на всякаква надежда и до пълна асоциализация на младите хора. Много от тях тотално са загубили трудовите си навици, а у други изобщо не са се формирали такива. Освен това расте и опасността от бедност на старини, защото младежите без доходи нямат възможност да се осигуряват.
Живот ден за ден, краен хедонизъм, култ към „лесните“ пари,ленивост, мързел, усещане за презадоволеност и оттам- за безнадеждност, сексуална разюзданост, вяра в химерично бързо забогатяване, трайно „потапяне“ в киберпространството и отделяне от реалността,отчужденост от обществото, употреба на алкохол и наркотици, увлечения по всякакви идоли, шамани и гурута- от Че Гевара....през „пряката демокрация“.... до Алмодовар, Лейди Гага и Томб Райдър....такова е „веруюто“ на повечето съвременни млади европейци. За всичко това са виновни недалновидните управници и техните „експертни съветници“ икономисти.
Съзиданието, като основно човешко задължение и достойнство, е останало забравено. Дори и амбициозните младежи се стремят да се реализират изучавайки специалности като мениджмънт, маркетинг, публична администрация и т.н. убедени, че вземайки магистърска степен по тези дисциплини най-бързо ще намерят реализация и по- важното- много по-лесно ще изкарват прехраната си.
Делът на изучаващите инженерни специалности постоянно намалява. Това не е случайно. 58 % от студентите във висшите технически училища на Великобритания се страхуват от професионалното си бъдеще.За Испания този процент е 87, а за Полша – 50! Дори в Германия – държавата с най-силна и „съхранена“ индустрия в ЕС 25 % от бъдещите инженери не виждат достойно професионално бъдеще, а 20 % виждат развитието си извън страната.
Духът на съзиданието е унищожен и в още едно отношение - младите хора все по-малко създават семейства, защото това би нарушило техния комфорт и би ги изправило пред нови отговорности, които те не искат да поемат. Стремежът към „невършене на нищо“ води и до една друга печална статистика – близо 48 % от европейците на възраст до 35 години продължават да живеят при родителите си, неспособни да поемат дори и отговорността да създадат собствен дом.
Затова и Европа застарява. Едва 13 % от нейните жители са на възраст под 30 години и този процент е силно завишен, тъй като се дължи до голяма степен на многобройната африканска и азиатска емигрантска общност, особено в страните от Еврозоната. Ако през 1960 средната възраст на европейците е била 31.5 години, днес тя е около 40. За сравнение – в Китай средната възраст е 33.2 год. а в Индия – 24.8!
Проблемите на младите европейци безспорно са тревожни и това се разбира от някой политици.Бившият председател на Европейската комисия Жак Делор,Германският канцлер Ангела Меркел и Президентът на Франция Франсоа Оланд вече заговориха за „изгубеното поколение“ и за неотложната нужда от спешни мерки за борба с младежката безработица. Само времето ще покаже дали това ще доведе до реални мерки или ще остане само политически послания!
Досегашните действия на политиците и „подопечните“ им научни и експертни институции ни карат да мислим, че трябва по-сериозна и по-дълбока промяна във вижданията за решаване на проблема. Пример – в края на ноември 2012 Българският институт за пазарна икономика публикува годишния си доклад, част от който са и „84 точки за икономически растеж“.В тези 84 точки никъде дори и не се споменават думите индустрия или индустриализация. За сметка на това има отделен раздел за т.нар. „електронно правителство“ и препоръки от рода на „въвеждане на възможността за плащане на всички държавни и общински такси и данъци през интернет“. Даваме този пример, за да подчертаем, че „нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено“! Крайно време е някой политици да поемат историческата отговорност и да заявят, че единствено реиндустриализацията ще реши проблемите на Европа. За тази цел, обаче тези политици трябва да сменят „съветниците“ си икономисти и да се обърнат към представителите на „технологичния елит“.Управниците трябва да работят и за възраждането и развитието на този елит чрез системата от висши технически училища.
При всяко положение е видно, че единствен изход е реиндустриализацията. Държавите в Европа, които запазиха по-голяма част от производствените си мощности –Германия,Австрия и Скандинавието най-малко страдат от безработица и от всички нейни последствия.Европа трябва да се „завърне в бъдещето“,връщайки се към миналото!
Следващ постинг
Предишен постинг
