И аз съм русофил. Имам  приятели руснаци, обожавам Булгаков и Достоевски и знам, че обикновения руснак и обикновения българин нямат нищо против един друг и дори имат топли чувства. Безспорно е, че тези емоции ги има в антропологически, културен и в  исторически аспект. Има ги в сърцата и душите на много българи, а вероятно и в сърцата и душите на много руснаци.    Но - чувствата са си чувства. Елитите и "техните" политици съвсем не се влияят от тях. Русия е стара империя със собствени геополитически интереси, в които ние имаме много малко "участие". Това наше участие отдавна не е свързано с любов, омраза, братство, православие или славянство. В руските интереси, съвсем адекватно за късния капитализъм, има само преследване на целите на руския икономически, тоест - олигархичен елит. За този елит България и българите по нищо не се различават от Таджикистан и таджиките или Виетнам и виетнамците. На първо място са финансово икономическите цели и задачи. Политиката е само средство за постигането им, с помощта на култура, изкуство или друга пропаганда.    Същото, апропо е и с интересите на останалите велики сили. Няма никаква разлика, независимо дали иде реч за Обединеното кралство или (уж)комунистически Китай.    У нас, обаче, особено напоследък, много от русофилите не разбират това. Те вярват в някакъв много влюбен в България "дядо Иван", който ще ни отърве от западните джендъри и соросоиди, от местните меринджеи, мутри, софийски еУит, от беднотията, социалното неравенство, комшията с мерцедеса и от международното положение.   Значителна част от тези хора, по незнайно какви причини, отъждествяват Русия с някаква идеализирана визия за връщане на комунизма. По никакъв начин те не искат да възприемат, че нито властващия руски елит, нито опозицията му имат дори и малко сходни с техните визии и че целта им е по-скоро изграждане на модерен вариант на Руската империя, а не на СССР.    Тези наши русофили са омерзени от настоящето и мечтаят за някакъв ефимерен бъдещ нов комунизъм, доминиран от Русия, превърнала се в нов СССР.     Визиите за нов "дядо Иван" и нов СССР  се обединяват в идея за универсално спасение, някакъв рай, който само Русия може да донесе у нас. Личните им или семейни неуспехи и проблеми, недоволството от системата, разочарованието от всичко и всички изкристализират в образа на Русия. Руската идея става сакрална!    Запленени от тази сакрална идея, в състояние подобно на наркотично опиянение, нашите русофили се преобразяват в руснаци, започват да държат повече на Русия, отколкото на родината си. В България и в статуквото тук те виждат само пречка пред идването на руско-комунистическия рай.    По тази причина тези персони са готови да  подкрепят дори Сърбия или Гърция, в името на "православното единство". Такива наши  сънародници са десетки, да не кажем стотици хиляди. Те, например, смятат, че сърбите са нещо повече от нас, защото уж били верни само на Русия и се озъбили на САЩ...което, разбира се е пълна глупост.  Това показва, че някои наши русофили са минали границата и вече наистина не са българи. Дълбоко в себе си те се приемат за руснаци, сърби или някакъв вид славяни, но не и за българи.    При това, тяхната позиция е напълно осъзната, че дори са и убедени в правотата си и никак не искат да чуят нито различно мнение, нито каквито и да било доводи. Всяка, дори и лека забележка по отношение на Русия или техните разбирания се посреща с нескрита агресия и ярост и всеки, позволил си подобна "волност" моментално е обявен за враг.    Личните комплекси у някои хора избуяха до омраза към родината, неистова омраза, мимикрирала във всякакви "филства", а после и във "филии"...към кого ли не.  И пред очите ни тези филии се изродиха в нещо, което много напомня парафилия, че и направо некрофилия!   

Интелигентни и останалите, а останалите си ги делят на ситно, за удобна консумация.