Според тях е дошло време за „край на идеологиите, край на всякакви големи надежди и традиции, загуба на вяра във всякакви идеи. 

 Постмодернистите обявиха, че историята е свършила и всичко истинско е заменено със симулакруми, тоест - с фалшификати или имитации.  Човекът, според тях, окончателно се е приел за обикновен потомък на маймуната и се е отказал от вярата, че е висше Божие творение! 

Крайно време е да отхвърлим тази постмодерна постановка. Обратното - време е да се убедим, че постмодернизма е мъртвороден и у нас няма място за неговите идеи. Трябва да повярваме, че за да се сбъдне националното ни Възрождение трябва да си върнем големите разкази – разказите за Вяра, Семейство, Род, Родина, Нация, Религия, традиция.

Нека си припомним, че щастието не е безсмислените персонални удоволствия, нито в егоистичното трупане на слава и богатства, а в съзиданието – в създаването на здраво семейство и в отглеждането и възпитанието на деца, в помощта и уважението към близките и приятелите, в работата в името на родината и общността. 

Трябва да си върнем РАЗКАЗИТЕ за великите ни прадеди, за Аспарух, Тервел, Крум, Симеон и Калоян, за Климент Охридски, Черноризец Храбър, свети Иван Рилски, за Паисий, Раковски, Ботев, Левски и Бенковски, за Сливница, Лозенград, Одрин, Тутракан и Дойран, за генерал Вазов и полковник Дрангов, за Гоце Делчев и Иван Михайлов.... Големите разкази, които никога не трябва да се забравят.

Връщането към тях ще е в основата на изграждането на новата българска национална държава и новата българска народностна общност. Те отново ще бъдат "големите разкази", в противовес на налаганите ни малки историйки, наричани "демократична република" или "гражданско общество"!

Връщайки си „големите разкази”, ние ще върнем духовността си, отнета ни насилствено в последните десетилетия, чрез налагането на десетки и стотици колажи и имитации. 

    Тези ценности трябва да бъдат възпитавани от Християнската църква, от изкуство и култура, представящи ни възвишеното, красивото и доброто, а не пошлото, грозното и лошото. Това трябва да са големите разкази на бъдещето ни. Трябва да живеем в свят на истини, а не в такъв, диктуван от медиите и от интересите на шепа чужди агенти и местни кандидат феодали. Нямаме алтернатива. Това е единственият път към  надличностната хармония, наречена народностна общност.  

Ще разказваме на децата си големи разкази, за да ги разказват и те на децата си. Ще можем отново да мечтаем; ще мечтаем родината ни да става по-силна и по-красива; да се множи българската нация, ще мечтаем ние, близките ни и децата ни да сме здрави, весели и щастливи, да се радваме на нашите внуци и правнуци и на внуците и правнуците на всички българи, защото големите разкази ще са ни помогнали отново да се обединим и да се върнем към нормалност. Същите големи разкази ще върнат у нас гордостта, че не сме потомци на маймуни, а сме чеда на Бог!