На моя скъп приятел - Владислав Недялков

Каквото и да стане ще съм с теб,

Приятелю най-скъп - Поете!

Компас изгубих в този свят свиреп,

но нашето приятелство ще свети.

И вярвам, че ще си отново здрав,

защото ти пред Бога си заслужил,

с поезия и с благороден нрав

и ничия душа не си погубил.

А приютявал си сиротни същества,

с любов си ги обграждал и отглеждал.

Не си участвал в шумни пиршества

и пред тревичката дори глава си свеждал.

Лирикът Тъжен в тъжния си час

извеждаше стихът си от сърцето.

Да раздаде на ближните лиричен глас,

в душата си да станат те поети.

Не съгреши, не стори скверен грях,

но каеше се будната ти съвест.

За другите живееше, заради тях

дари те Бог със своето присъствие.

Прегръщам те с голямата любов,

която днес душата ми отдава

на ближния в трагичния му зов,

пред пропастта, която възвисява.