Енорийският свещеник Томас Малтус публикува своето „Есе за законите на населението“ в края на XVIII век – малко след Френската революция. Според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Това е т.нар. „капан на Малтус“. Всички изчисления и твърдения на свещеника мизантроп се отнасят за родината му Британия. Трябва да се има предвид, че на цялата планета тогава са живеели под 1 млрд души. Та, според него това, което държи населението под контрол, са нещастия (войни, епидемии, глад и болести), морални ограничения и поквара (към които той включва убийства, предпазване от забременяване и хомосексуализъм).    Като погледнем света около нас може да си помислим, че Малтус е гениален визионер или врачка, нали? Всъщност, идеите на свещеника никога не са били забравяни, а напоследък интересът към тях бележи дори и ръст. Някои отново са се върнали към убеждението, че земята е пренаселена и трябва да се разреди.    Методите, при все и да са далеч по-модерни и технологични, в основата си повтарят идеите на Малтус. Той пише за болести и епидемии - ето ви СПИН, свински, птичи грип, ковид, онкологични заболявания… плюс унищожаващия още  милиони чрез широко налаган от пропагандата страх от тези болести.  Страхът ни унищожава психически, тоест - скапва имунната ни система.    Широко налагания феминизъм, джендърните теории, еднополовите бракове, а и изобщо "ценностите" на модерния либерализъм (главно "добродетелта на егоизма", както я нарича Айн Ранд) прокламират само персоналния "кеф" на индивида, правене на кариера или трупане на пари. Да мислиш за деца и възпроизводство на рода на запад се смята за ретроградно и тъпо. Затова и населението там (местното) главоломно намалява.    Идва ред на "климатичните промени". Вече широко се говори за целенасочено намаляване на човешката популация, защото тя променяла климата. И този път това е официално, а не под сурдинка, както по времето на Малтус (заради все още запазения тогава страх от Бога). Затова широко се прокламират "църквата на евтаназията" или движения като "child free". И тази пропаганда вече е доста успешна. Днес милиони вярват, че земята е пренаселена и че трябва да има депопулация.   Целта на мероприятието, обаче изобщо не се е променила за повече от 200 години - тя е богатите да живеят спокойно и нашироко и да не ги притеснява нищо.    Ако опасенията на Малтус са били относно изхранването на масата хора, днес опасението е малко по-различно. Цифровизацията и роботизацията правят така, щото стотици милиони наистина да бъдат излишни, да няма място за тях. Никой богаташ няма нужда от мрънкащи бивши работници, искащи храна, пенсии и осигуровки и неговата естествена цел би била да има колкото се може по-малко такива.    Неомалтусианството е една от основните идеологии на днешните глобални нотабили. Разбирането му ще ни даде отговори и на много други въпроси.    Цитатът от „Есе за законите на населението" е красноречив, нищо че е от преди 220 години : "Ако някой дойде в нашия препълнен свят, родителите му не могат да го хранят и трудът му не е нужен никому, то този човек няма право да иска дори и трохи от общата трапеза. Той е напълно излишен. На великия пир на природата за него няма прибори!"

Още в началото на пандемията си помислих, че някой/и са решили да я приложат на практика вместо конвенционална война.
Така е по-"чисто", по-бързо, а печалбите са огромни...

Главното в теорията на Малтус е че отчита железните факти. Ако има някаква идеология (може да има, винаги има субективност), тя е маловажна.
Виж кво пише в предговора на руското издание и си помисли, дали ще продължаваш да игнорираш факите:

Имя Томаса Мальтуса - одно из самых одиозных в науке. Марксизм и впоследствии советская наука жестко клеймили его за социальный пессимизм, неверие в производительные силы, мизантропию. Между тем, ученый был лишь дитем своего времени, когда рост населения был на лицо, а возможности экономики и агрикультуры вызывали сомнения.
В наши дни мальтузианство уже не представляется столь кощунственным. Бангладеш и Египет преодолели все мыслимые показатели плотности населения, а рост населения продолжается, что в обозримом будущем грозит этим странам гуманитарной катастрофой. Многие страны Африки с трудом могут прокормить своих жителей при плотности 30-40 чел/км. Примеров - масса и в ближайшие десятилетия их число умножится.
Ценность книги в том, что она представляет одно из первых демографических исследований в истории. К тому же, она дает возможность познакомиться с сутью мальтузианства напрямую, не прибегая к пристрастным комментариям позднейших исследователей.

Значи грешката ти в разсъжденията които провеждаш е, че бъракаш действието на върхушката и обективното развитие, което Малтус просто е отчел. При геометрично повишение на броя на населението, това означава, че базовата жива природа, която е средата върху която се е появил и съществува човекът - тая базова жива природа намалява. Човечеството се повишава, а базата върху която расте намалява. И неизбежно ще свърши. И кво правиме тогава? ф

В тоя момент обаче именно върхушката е тая, която най-добре разбира за кво става въпрос, щото цялостната йерархия работи за това да я информира най-вече нея. И върхушката действа изпреварващо от позицията на привилегированото си положение. И в тая ситуация, най-глупавото нещо е да отречеш фактите, посочени от Малгус. По-добре да вкараш върхушката да се конкурира на равни начала с останалите човеци. А за да направиш това, трябва да разбереш дефекта на системата на организация. Защото тя е тая, кото поставя в привилегирована позиция елита на власт.

Религиите и това че хората са братя е имала значение, в момента когато населението все още е било малобройно. Понеже е имало базови условия за растеж на човешката популация, организирането на човечеството с подходяща идеология (религиозна) му е давало преимущество. Но точно тая ситуация е дала и възможност на върхушката да не се конкурира с останалите и да притежава монопола над върховното работно място. И сега от същата тая позиция, върхушката започва атака над тия които до сега е управлявала чрез идеологии, които сплотяват.
Всъщност Малтус е бил свещеник. А Марксизмът го клейми, защото акцентира на значението на развитието на производителните сили. Само че същината на това развитие е, че се развиват възможностите за по-мощна експлоатация, усвояване на базовите природни ресурси. Които свършват, защото никакви производителни сили не могат да ги създадат. Те ги консумират. Поради това, че базовите ресруси намаляват, намалява предлагането им. От там се повишава цената им. Те са най-скъпи.