Утопичният език и очакванията, които формират нашите разбирания за трансхуманистичното бъдеще, предизвикват множество въпроси. Дълбоките изменения, които трансхуманистите ни предлагат, можем да приемем и като доста абстрактни, защото те очевидно игнорират съществуващите социални реалности и най-вече – съществуващото социално неравенство.

Описаното в тази книга показва, че трансхуманистичният рай по-скоро ще е рай за избрани и че неравенствата, които евентуалната победа на трансхуманизма може да донесе, няма да са по-малки поне от неравенствата от началото на ХХ век. Новите неравенства ще са напълно непознати и могат да изправят обществата пред съвсем нови опасности и предизвикателства. 

Самата либерална същност на трансхуманизма изповядва индивидуализъм, успех на личността, а не някакво всеобщо щастие. В този смисъл едни ще имат достъп до най-добрите технологии, до най-високотехнологичните методи на лечение, защото ще са в състояние да платят нужната цена. Същите богати хора ще могат да си позволят и когнитивни усъвършенствания, за които останалите няма да разполагат с необходимите средства. 

За пример можем да дадем ноотропните препарати, за които стана дума в частта за когнитивната наука. Тези усилващи интелекта медикаменти вече се ползват масово от студенти, учени и други, занимаващи се с интелектуална работа. Какво се получава? Приемащите най-висококачествени ноотропи са най-креативни, най-издръжливи и най-производителни. Обаче не всички ще имат достъп до тях, защото цената на качествените ноотропи е стотици долари за опаковка. 

Подобна е ситуацията и в други сфери – наскоро разрешеното в САЩ лечение на левкемия с генна модификация на клетки струва близо половин милион долара. Това означава, че само избран кръг от хора ще могат да се подложат на подобна високотехнологична терапия. Много е вероятно същото да стане с наномедицината, терапиите за борба със стареенето, с изработването на вътрешни органи от собствена ДНК, с интерфейса „човек – компютър“, с директния контакт с машинен свръхинтелект и др. 

В частта за финансирането на проекта споменахме, че собствениците на най-големите компании в Силиконовата долина вече са се подготвили – като спонсори на развитието на свръхтехнологиите – първи да се възползват от тях. За останалите остава надеждата, че някога това ще стигне и до тях. 

Ник Бостром е напълно откровен по темата :

"Трансхуманистите смятат, че може да се говори за подобрение положението на човечеството само ако се подобри положението на отделни хора. Обикновено човек сам най-добре може да реши кое е най-добро за него. Затова и трансхуманистите са привърженици на личната свобода и особено за свободата на тези, които искат да използват технологиите за разширение и подобрение на умствените и физическите си способности и за увеличаване на контрола над личния си живот... Ясно е, че свръхтехнологиите могат да донесат полза на всички. Но в началото преимущество ще имат тези, които притежават необходимите средства, знание и желание да ги използват. Можем да предположим, че някои технологии ще увеличат социалното неравенство. Например – ако стане достъпен способ за увеличаване на интелекта, в началото той ще е толкова скъп, че само най-богатите ще могат да си го позволят. Същото би било и с генетичното подобрение на децата ни. Богатите ще станат по-умни и ще могат да спечелят още повече пари. Но това няма да е ново явление – и днес богатите могат да дадат на децата си най-доброто образование и могат да използват такива инструменти като личните си контакти, които са достъпни само за привилегированата класа. Би било грешка заради това да забраним технологичните иновации. Ако обществото сметне, че тези нови неравенства са неприемливи, би било по-разумно да се предприеме по-сериозно преразпределение на доходите чрез по-високи данъци за богатите или предоставяне на по-бедните на безплатно образование, безплатни компютри и безплатни генетични подобрения. Работата е в това, че икономическият и технологичният прогрес винаги носят полза. Те не решават стария политически проблем как трябва да се разпределя общественият доход, но могат да направят този доход много по-голям."

Подобна надежда дават преди време неолибералните мислители Милтън Фридман и Фридрих Хайек. Според тях разковничето на просперитета и благоденствието е в лозунга „обогатявайте се“ (кой както може – без или с минимален държавен контрол). После според Фридман и Хайек част от богатството трябва да се „процеди“ до останалата част от народите. Както се видя, се „обогатиха“ предимно акционерите в транснационалните корпорации, а средната класа – гръбнакът на развитите демокрации, обедня значително. И макар и неолибералните постулати да се запазват в повечето западни държави (най-вече благодарение на „обогатилите се“ елити), доверието в идеите на Фридман и Хайек рязко спада. 

Без да се опитваме да сме лоши пророци, можем да предвидим, че ситуацията ще се повтори и с достъпа до новите технологии. Обещаният от Питър Диамандис и Дейвид Пиърс „рай“ едва ли ще е за всички. 

Богатите наистина ще могат да станат свръхчовеци, а бедните – не. Подобен въпрос, макар и плахо, повдига „аргументът „Гатака“ – част от вътрешната критика в трансхуманистичните среди.

Холивуд вече ни показа нещо подобно в антиутопията „Елизиум“, описващ свят, в който богатите имат достъп до всички блага на технологиите и дори живеят в своеобразен „рай“ – в космическа станция в околоземна орбита, а останалите хора са принудени да оцеляват в разкъсваната от болести и войни Земя. 

Ницшеанският ubermensch би могъл да се материализира, но какво ще стане с останалите хора? Ще имат ли те изобщо опция да се развият, или ще трябва да се примирят с ролята на untermeschen? Историята, за съжаление, ни показва, че в случаите, когато някои хора, групи хора или цели народи започнат да се приемат за свръххора, за останалите винаги остава ролята на подчовеци. 

В близкото бъдеще ни дебне подобна опасност, при това – базирана не на военни победи, пропаганда или чувство за расово или национално превъзходство, а на съвсем реалните преимущества, които дават новите технологии. 

Българският интелектуалец доктор Николай Михайлов е безпощаден в прогнозата си пред списание A-specto: 

"Задава се свят на генетическо неравенство, на биотехнологически реализиран свръхчовек. Деспотия на банкери с усъвършенствани гени. Ако това е хумор, той е черен и много вероятен. Папа Йоан Павел Втори описа тази културна ситуация като „култура на смъртта“. 

Блейт Уитби – експерт по изкуствения интелект от Университета в Съсекс, отправя подобно предупреждение: 

"Историята е пълна с тежките последици от делата на групи от хора, които са вярвали, че са по-добри от други групи хора, казва той. За съжаление в случая с бъдещите подобрени хора те наистина ще бъдат по-добри. Трябва да помислим за последиците, преди да е станало твърде късно."

Руснакът Андрей Фурсов описва ситуацията като историк: 

"Господата се усъвършенстват благодарение на биотехнологиите, генното инженерство и нанотехнологиите. Въвеждат в организма си нанороботи, свързват мозъка си с компютърните мрежи. Прилагат нови методи за усъвършенстване на умствените и психическите си възможности. В крайна сметка се получава раса на властелините... Впрочем всичко се движи в тази посока. Не мисля, че такъв вариант на развитие на посткапиталистическия свят е фантастичен. Слоят на господарите се превръща не просто в друга раса, а в друг вид – биотехнологичен, и дори външно (ръст, телосложение и т.н.) ще се отличава рязко от низините. Всъщност в докапиталистическите общества върховете, като правило, се отличават и биологично от низините, и не става дума само за поведение или дрехи, но и като физически екстериор." 

Историята ни показва, че изобретяването на парната машина, електричеството или автомобила не довеждат до всеобщо щастие. Ако животът се е подобрил, то „вина“ за това имат идеите на хора като Карл Маркс, Ото фон Бисмарк и Джон Мейнард Кейнс, а не технологиите. Например изобретението на парната машина от Джеймс Уат прави хиляди фабриканти свръхбогаташи, но превръща Англия от началото на XIX век в една ужасна антиутопия, описана прекрасно в романите на Чарлз Дикенс. Нивата на социално неравенство и чудовищните разлики между бедни и богати превишават дори тези от средните векове. Всъщност предният експоненциален ръст на технологиите – този с парната машина, плуга на Джетро Тъл и автоматичните станове, не води хората към по-добър живот. Довежда ги Карл Маркс и синдикалното движение. Не електричеството и двигателите с вътрешно горене по-късно водят народите към по-добър живот, а икономическите идеи на Джон Мейнард Кейнс, създал идеята за държава на всеобщото благоденствие (Welfare state).

В този дух оставаме с надеждата, че новите предизвикателства, пред които ни изправят възможностите за безкрайно подобрение на човека, ще родят и нови идеи, които наистина ще дадат основата за създаване на земния рай.

из току що излязлата книга на Иван Спирдонов "ТРАНСХУМАНИЗМЪТ - програмираната еволюция на homo sapiens"