Продължаваме с описанието на хипотезата за глобален електронен концлагер. Неговото скорошно "вкарване в експлоатация" е напълно реално осъществимо.   

Накратко ще опишем компонентите и начина на работа на тази бъдеща "невидима заплаха"... или фатална неизбежност – кой както го разбира?   

Системата Вig Data работи отдавна и не е тайна за никого. Това означава „големи данни”. Наистина, това са огромни обеми информация от порядъка на 80 с 21 нули терабайта! Всички имаме акаунти във Facebook, Twitter, Instagram, Google, Whatsapp, Viber.., постоянно ползваме различна информация от сайтове, мрежи или търсачки. Всекидневно пишем потоци съобщения, изпращаме линкове, споделяме фотографии или просто търсим нещо за нещо. Показателен факт за това какви информационни обеми се генерират днес е, че за цялото време до 2000 г. е натрупана по-малко информация, отколкото само за 1 минута през 2016. Обменяните по цял свят данни към 2019 са около 3 ексабайта ежедневно, или 3 000 000 000 000 000 000 байта – 30 със 17 нули. Всичко това е информация, която се „налива” в сървъри, после се обработва и оттам се вади и запазва „ценното“, в смисъл „нужното“. Такава е и същността на работата на Вig Data.    При всяко наше сърфиране из мрежата ни подтикват да приемаме „бисквитки”, декларации за поверителност, съгласие за споделяне на местоположение и други подобни.

Приемайки това, ние приемаме сайта да има достъп до нашата лична информация и дори до нашите телефони и компютри. Тя може да стане публично достояние в т.нар. “open data” без никакви ограничения, тъй като, приемайки „бисквитките” ние вече сме приели и “open data”. Така някой може да знае всичко за нас, дори и неща, които не сме споделяли с никого. Много е вероятно вече всички ние да имаме своеобразни „електронни досиета”, в които може да пише за нас неща, които и самите ние не знаем или сме забравили – например – кога за последен път сме си купили еди каква си марка бонбони или шоколад. За нас не е важно, но системата помни и това. 

  А как се използват тези данни? Каква е следващата стъпка? Най-голям „донор” на грандиозните бази данни трябва да стане бързо развиващата се система на „Internet Of Things” и нейния „наследник” „Internet Of Everything” - следващата „интересна” част от електронния концлагер.   

Интернет на нещата и Интернет на всичко („Internet Of Things” и „Internet Of Everything”) е концепция, стартирала експериментално още в 1999 год. Първият етап - „Internet Of Things”, представлява система за свързаност между предмети с вградена технология за общуване и разпознаване - интелигентна система от вещи, които могат да изпълняват функциите си без участието на човека или без нужда от център, който да ги управлява. Става дума за „интелигентни вещи” със собствен IP адрес в интернет. Например - кафемашината ви свършва кафето и сама поръчва по интернет нов пакет кафе. В същото време тази машина знае колко, какво и как пиете кафе и постоянно подава инфо в big data. Същото правят хладилника, печката, музикалната ви уредба и дори дрехите и обувките ви.    Сензори подават информация на осветление, „интелигентен разклонител” включва фурната, климатикът се включва и изключва според температурата – всичко това работи автоматично, а мястото за комуникация е пак интернет.     Към 2019 год за обекти на цялостната концепция в глобален мащаб се сочи цифрата 26 млрд. машини.  Потенциалът на системата отдавна беше забелязан от съответните служби. Още в 2012 год. тогавашният шеф на ЦРУ Дейвид Петреус пише: Интернет на нещата може да промени изцяло шпионажа и разузнаването. Включените в „умното жилище ” устройства – хладилник, телевизор, или дори миялна машина могат да ни дават информация за заниманията на домакина през цялото време. 

„Internet Of Things” и Вig Data днес са в основата на любимата мантра на политиците в Европа, Америка, у нас, в Русия или Китай – т.нар. пълна цифровизация.   Тази цифровизация много вероятно е реалната основа на системата за тотален контрол – Електронния концлагер, а не някакви нови „бизнес перспективи”, както ни убеждават политиците.    Според главния „архитект” на „Internet Of Things” Роб Ван Краненбург концепцията ще се развива в 4 „надграждащи” се един друг етапа:   1.Умни вещи – умен телефон, умни часовници, умни автомобили, умни електроуреди, каквито описахме по-горе в текста.     2.Умно жилище – все още не е масова система, тъй като е доста скъпа. Всички уреди и машини в един дом са свързани в една мрежа, а всичко се контролира от автоматични датчици.    3.Умен град – системите на умните жилища са свързани в обща система на „умни квартали”. Целият град е оборудван с всевъзможни камери и датчици, които подават информация за всичко в реално време.    4.Умна планета. Датчици и камери има навсякъде. Всичко е под тяхно наблюдение – навсякъде и винаги.    „Умната планета” е „Интернет на всичко” (Internet of Everything, IoE). Означава тоталното свързване на хора, процеси, данни и вещи в една система. Концепцията IoE обединява цялата мрежа, целия глобален интернет. Това напълно точно представлява готовия, съвършен електронен концлагер. Тази система знае всичко и следи всички, всичко, навсякъде и винаги.  За да заработи, тя се нуждае от много по-бързи интернет връзки. Неслучайно създаването и върви заедно с изграждането на 5G и 6G мрежите за пренос на данни.    

За тях и за Starlink - в следващата част ...